Златото има своите блестящи моменти, които идват и си отиват. Сега то се намира в такъв и не без причина. Малко са темите в света на инвестициите, които предизвикват повече спорове, отколкото благородният метал. Някои твърдят, че то е важно средство за предпазване от инфлация. Други смятат, че той е само варварска реликва с ниска възвръщаемост, пише The Wall Street Journal.

Този дебат се разпали отново, след като този месец златото достигна рекордни стойности над 2100 долара за тройунция. Проучването на дългосрочните резултати не оправдава напълно нито една от двете страни. През повечето продължителни периоди златото силно изостава от акциите. Но също така е имало дълги периоди на дори по-добро представяне, включително през две от последните пет десетилетия, което предполага, че то може да действа като ефективен хедж. Срещу какво точно се хеджира златото обаче е не е напълно ясно. Има повече фактори от просто инфлация.

Съвременната история на благородния метал като инвестиция започва през 1971 г., когато САЩ официално прекратява връзката на щатския долар със златото при фиксирана цена от 35 долара за тройунция. През 70-те години на миналия век цената на златото в доларово изражение се повишава повече от 10 пъти. Това изпреварва потребителските цени, които се удвояват през десетилетието.

Но след това златото загуби повече от 20% от стойността си както през 80-те, така и през 90-те години. Това съвпадна с два легендарни бичи пазара на акции, което нанесе сериозен ущърб на репутацията на метала.

След това, през първото десетилетие на този век, настъпи нов обрат. Индексът S&P 500, засегнат първо от спукването на дот-ком балона, а след това и от финансовата криза от 2008, загуби 9% за десетилетието, докато златото нарасна с 275%.

От 1970 г. до 2023 г. То се е повишило с изненадващо висок годишен темп от 7,5%, въпреки че голяма част от този ръст е натрупана през 70-те години. Оттогава насам златото стои на нивото на инфлацията. Акциите изпреварват безжизненото златно кубче, като S&P 500 отбелязва 10,6% годишна обща възвръщаемост от 1970 г. до 2023 г., или 11,7%, ако се започне от 1980 г.

Това е логично. Акциите предлагат известна вътрешна защита от инфлацията, тъй като компаниите получават приходи, които се повишават заедно с цените, което позволява съразмерно увеличение на печалбите и дивидентите. Освен това акциите се възползват от растежа на реалната икономика, подпомаган от технологичния напредък и други сили на прогреса.

Но по-доброто представяне на златото през 70-те и началото на новото хилядолетие не е случайно. По-специално, ралито му през първото десетилетие на този век заслужава по-внимателно разглеждане. Голяма роля изиграха опасенията от прекалено разхлабена парична политика, като Федералният резерв намали лихвите до 1% покрай краха на "dot-com", а след това ги сведе до нула и започна количествени улеснения заради финансовата криза.

Но всъщност през този период инфлацията остава умерена, като индексът на потребителските цени нараства с комбиниран годишен темп от едва 2,6% годишно, включително храните и енергията. Това е по-бавен темп, отколкото през което и да е от предходните три десетилетия.

Това навежда на мисълта, че именно страхът от инфлация е бил движещата сила на златото, дори и тя да не се е материализирала. Може би това е бил и страх от по-общ характер. Освен почти пълния срив на банковата система това беше десетилетие, характеризиращо се с войни, тероризъм и нарастваща политическа поляризация.

Когато доверието в обществото и политическите институции ерозира, привлекателността на златото и други скъпоценни стоки като диамантите нараства като алтернативни хранилища, които не зависят от обществените договорености. Освен това те могат да бъдат транспортирани при спешни случаи. Разбира се, като инвеститор не е необходима действителна катастрофа, за да се извлече печалба, като цените се повишават с нарастването на опасенията. Bitcoin и други криптовалути притежават подобна привлекателност, но те са далеч по-малко изпитани, по-малко разбрани и все още са обект на големи регулаторни рискове.

Да помислим за настоящето

Войната в Украйна продължава, напрежението между Китай и САЩ се увеличава, а в обозримо бъдеще не може да се изключи сблъсък за Тайван. Наближават едни от най-оспорваните президентски избори в историята на САЩ, като и двете страни на политическото разделение се опасяват от необичайно тежки последици при мандат на когото и да е от двамата водещи кандидати.

По-прозаичното обяснение за последното поскъпване на златото е, че се очаква Фед да започне да намалява лихвите през тази година. Исторически погледнато благородният метал е склонен да се покачва, когато лихвите по алтернативните активи падат. Но сега те всъщност са доста високи и вероятно ще останат такива дори след няколко намаления от Фед, коментира WSJ.

"В исторически план основният двигател са реалните лихвени проценти, но тази връзка със златото напълно се е разпаднала", казва Джовани Стауново, стоков стратег в главния инвестиционен офис на UBS Global Wealth Management.

В скорошна бележка мениджърите по благосъстоянието в UBS отбелязаха нарастващите покупки на злато от централните банки по света, които според тях са достигнали най-високите нива от 60-те години на миналия век насам - над 1000 тона през всяка от последните две години. Тези залози на централните банки могат да се разглеждат като хеджиране на долара като резервна валута. Особено при страни като Китай, където златото може да представлява и предпазни мярка срещу бъдещи санкции в очакване на още по-големи геополитически сътресения.

Като цяло UBS препоръчва около 5% от диверсифициран портфейл да се насочи към златото като средство за предпазване от риск. Стануово казва пред WSJ, че "ако нещата наистина се влошат, 5% няма да ви помогнат много". Независимо от това, като се вземат предвид историческите цикли на представяне на златото, известно разпределение на средства в метала далеч не изглежда ирационално в днешния свят.

Ралито на златото може отново да дойде. Ако пък не, това вероятно означава, че другите ви инвестиции се справят добре.