Призивите за въвеждане на допълнителен данък върху богатството на свръхбогатите хора в света отново привличат вниманието, след като президентът на САЩ Джо Байдън заяви, че ако бъде преизбран през ноември, ще наложи нов "данък за милиардерите" на най-богатите в страната. В понеделник, излагайки предложенията си за бюджета за 2025 г., Байдън взе на прицел свръхбогатите и повтори плановете си за 25% данък върху американците с богатство над 100 млн. долара.

"Никой милиардер не трябва да плаща по-ниска данъчна ставка от учители, санитари, медицински сестри", добави той в четвъртък.

Плановете, които по-рано бяха очертани в бюджета на президента за 2024 г., отново разпалиха десетилетния дебат за това как най-добре да се таксуват най-богатите хора в света. Въпросът обаче придоби ново значение през тази година, тъй като правителствата в световен мащаб търсят нови начини да запълнят намаляващите си публични финанси и да се справят с неравенството в благосъстоянието.

Миналия месец световните министри на финансите, които се срещнаха на срещата на върха на Г-20 в Бразилия, заявиха, че проучват планове за глобален минимален данък върху 3000-те милиардери в света, за да се гарантира, че въпросният 0,1% плащат своя справедлив дял на обществото.

Подобни идеи се подкрепят дори от някои от най-богатите хора в света. В началото на 2024 г. разрастващата се мрежа от така наречените "патриотични милионери" подписа отворено писмо до световните лидери, в което призова за по-високи данъци за богатите. Сред 260-те подписали се са наследницата на Disney Абигейл Дисни и звездата от сериала "Наследство" Брайън Кокс.

"Става дума за това богатите да допринасят повече за обществото, изключително богатите да допринасят повече и да се гордеят с това", коментира пред CNBC Фил Уайт, пенсиониран собственик на бизнес и част от инисиативата "Патриотичните милионери".

Експертите обаче са разделени по въпроса за ефективността на данъка върху богатството и доколко той е постижим в действителност.

Какво представлява данък богатство?

Данък богатство е широкообхватен данък върху стойността на всички - или повечето - активи на изключително богати лица и домакинства като пари в брой, имоти, превозни средства, бижута и други ценни предмети. За разлика от данъка върху доходите, който се начислява върху годишните приходи, и данъка върху капиталовите печалби, който се налага върху печалбите, натрупани от продажбата на дадени активи, данъкът върху богатството се разглежда като по-цялостен начин за облагане на общото богатство на дадено лице.

Подобни данъци някога са били широко разпространени в Европа, въпреки че в началото на XXI век прилагането им намалява поради въпроси, свързани с тяхната ефективност, и по-широкото преминаване към по-ниски данъчни ставки.

От 2024 г. Швейцария, Норвегия, Испания са сред малкото държави, които налагат някаква форма на допълнително облагане на богатството. Но все повече държави се ориентират към тази идея. Колумбия, например, въведе подобен данък през 2022 г., а шотландското правителство е сред другите, които се опитват да реализират подобни политики.

Според Арун Адвани, доцент по икономика в University of Warwick, най-ефективните политики за облагане на богатството са тези, които са целенасочени и специфични.

"Ако искате данък върху богатството, който действително да е ефективен, обикновено искате да започнете от доста висок праг", казва Адвани, като отбелязва, че в миналото наследените инструменти или са били твърде либерални, или са позволявали твърде много освобождавания, за да генерират достатъчно данъчни приходи.

Масово изтичане на капитали

Данъчните специалисти обаче отбелязват, че дори добре разработените политики за допълнително облагане на богатството могат да бъдат трудно приложими на практика, тъй като възникват въпроси относно това кои активи следва да бъдат облагани и кой следва да отговаря за оценката на тяхната стойност.

Потенциалът за промени в поведението е един от основните аргументи срещу данъците върху богатството. Критиците изтъкват повишения риск от масово изтичане на авоари на изключително мобилните свръхбогати хора, включително бягства към данъчни убежища, което според тях подкопава първоначалните усилия за увеличаване на държавните приходи.

"Виждаме, че физически лица разглеждат други държави, за да видят дали, ако бъде въведен данък върху богатството в САЩ, ще има смисъл да се преместят", казва Кристин Кернс, партньор по лични данъци в PwC.

През 2022 г., когато Норвегия увеличи данъка върху богатството на жителите си с активи над 20 млн. норвежки крони (1,8 млн. долара), мнозина от тях се насочиха към Швейцария. Предприемачът Торд Колстад е един от приблизително 70-те свръхбогати норвежци, които предприемат този ход през 2023 г.

"Те удвоиха данъчното облагане от днес за утре, което принуди норвежките собственици на компании да напуснат страната. Това оказва голямо въздействие върху много хора, върху мен също, и не е устойчиво в дългосрочен план", категоричен е Колстад, основател и главен изпълнителен директор на норвежката група за недвижими имоти T. Kolstad Eiendom.

Изследователите са разделени по въпроса за рисковете от изтичане на капитали в резултат на въвеждането на допълнителен данък върху богатствот. Някои от тях смятат, че изтичането на парични средства ще бъде ограничено, но изразяват други опасения относно разходите за подобна политика и способността ѝ да преразпределя богатството.

Данните сочат, че данъкът върху богатството представлява само много малка част от общите данъчни приходи в страните, в които е прилаган. Често тези приходи не успяват да се увеличат значително с течение на времето.

"Има повече разходи от страна на данъчните органи, защото те определено ще трябва да правят допълнителни оценки", казва Адвани. "Друга област на разходите, за която може да се притеснявате, е какво прави това със стимулите за инвестиране."

Преодоляване на неравенството в благосъстоянието

Въпреки това поддръжниците на идеята за допълнително облагане на най-богатите твърдят, че приходите от подобна мярка могат да представляват важна стъпка в борбата с неравенството в богатството.

През последните години то се увеличава значително в световен мащаб, като според Oxfam най-богатият 1% е получил две трети от цялото ново богатство, създадено от 2020 г. насам. Най-бедните 50% от световното население вече притежават едва 2% от общото нетно богатство, докато най-богатите 10% - 76%. От тях най-богатият 1% притежава около две трети.

Според предложенията на Байдън 25-процентен данък върху хората с над 100 млн. долара ще събере 500 млрд. долара за 10 години, за да се финансират придобивки в сферата на детските грижи и платения родителски отпуск. Според Байдън това ще повиши средната данъчна ставка за 1000 милиардери в Америка от 8,2% до 25%, плащани от американските работници.

Според доклад от 2023 г. на независимата изследователска лаборатория EU Tax Observatory, която подкрепя призивите за глобален данък върху богатството, дори данък от 2% за 2756 известни милиардери в света би могъл да събере 250 млрд. долара годишно.

В отделен доклад на Oxfam от 2023 г. се посочва, че данък от 5% върху мултимилионерите и милиардерите в света би могъл да събере 1,7 трилиона долара годишно - достатъчно, за да се измъкнат 2 милиарда души от бедността.

Групи като "Патриотични милионери" твърдят, че това е част от заявените им цели. Проучване на организацията за 2024 г. установява, че повече от половината (58%) от милионерите от страните от Г-20 подкрепят 2% данък върху богатството над 10 млн. долара. Три четвърти (74%) заявяват, че подкрепят по-високи данъци за богатите като цяло.

Някои обаче се питат дали подобни призиви не са начин най-богатите в света да се предпазят от по-радикално преразпределение на богатството в бъдеще.

"Има хора, които казват, че има граница на общото богатство, което хората трябва да имат, и че над това ниво трябва да се наложи 100% данък", акцентира Адвани.