Илон Мъск съди OpenAI и главния изпълнителен директор Сам Алтман, твърдейки, че са нарушили учредителното споразумение на компанията за изкуствен интелект, като са дали предимство на печалбата пред ползата за човечеството, съобщиха днес американските медии.

Мъск, който помага за основаването на създателя на ChatGPT през 2015 г., твърди, че тясната връзка на OpenAI с технологичния гигант Microsoft противоречи на първоначалния ангажимент на компанията към публичен AI с отворен код.

Делото, заведено късно в четвъртък в съда в Сан Франциско, бележи драматична ескалация на дълго тлеещата вражда между титаните в технологичната индустрия относно бъдещето на изкуствения интелект.

Това изправя Мъск, един от най-богатите хора в света, срещу най-ценната компания в света - Microsoft, и срещу Алтман - един от водещите предприемачи в Силициевата долина.

Делото също така създава потенциален дебат в съдебната зала по тема, която вълнува политиците и бизнеса през по-голямата част от изминалата година: Колко трябва да се страхуваме всички от напредъка в AI – и колко скоро?

SEC разследва дали инвеститорите в OpenAI са били подведени

При основаването на OpenAI Мъск и съоснователите Алтман и Грег Брокман се съгласяват да следват подхода с нестопанска цел „в полза на човечеството“, а не на която и да е отделна компания, според съдебната документация, цитирана от The Wall Street Journal. По това време целта на основателите е да създадат противотежест с нестопанска цел на Google, който Мъск смята за твърде мощен в AI разработките, посочва изданието.

В имейл до Мъск през 2015 г. Алтман казва, че смята, че не е възможно да спре човечеството да разработва изкуствен интелект, като добавя: „Ако това се случи, би било добре някой друг освен Google да го направи пръв“, според съдебната преписка.

Мъск е основният благодетел на OpenAI в самото начало. Но след като се сблъсква с Алтман относно плановете му за създаване на организация с печалба, той се оттегля като съпредседател през 2018 г. и забави финансовите си вноски.

След това се намеси Microsoft. Технологичният гигант, който за първи път инвестира в OpenAI през 2019 г., засили партньорството миналата година. Инвестира 13 милиарда долара в замяна на това, което на практика представлява 49% дял от печалбите на подразделението за печалба на OpenAI.

В жалбата на Мъск се казва, че организацията с печалба сега се оценява на близо 80 милиарда долара.

Сатя Надела за AI надпреварата: Чакаме конкуренцията да пристигне

„OpenAI, Inc. е трансформирана в де факто дъщерно дружество със затворен код на най-голямата технологична компания в света: Microsoft“, се посочва в иска, цитиран от WSJ. „Под новия си борд, той не просто разработва, но всъщност усъвършенства [изкуствен общ интелект], за да увеличи максимално печалбите за Microsoft, а не в полза на човечеството.“

Мъск отдавна предупреждава за това, което той нарича сериозна заплаха за човечеството от изкуствения общ интелект (AGI) - по същество, че машините могат да разсъждават като хората. В делото Мъск иска от съда да постанови, че OpenAI ефективно е постигнал ранна версия на AGI с някои от своите инструменти. Той също така твърди, че сделката на Microsoft с OpenAI му дава достъп до pre-AGI технологията на ръководената от Алтман компания. Настоява, че Microsoft трябва да премахне най-новата версия на ChatGPT от своите продукти.

Grok vs ChatGPT: Хуморът и политическата коректност в изкуствения интелект

Миналата година Мъск създаде нова компания за изкуствен интелект, наречена xAI, с цел да изгради конкурент на OpenAI. Две седмици след лансирането на xAI Мъск подписа отворено писмо, призоваващо за шестмесечна пауза върху моделите за разработка на AI, за да позволи на регулаторите и компаниите да оценят рисковете.

По делото сега той иска заповед, която да задължи OpenAI да направи всички свои изследвания и технологии отворени за обществеността. Компанията и Алтман да бъдат задължени да се откажат от всички пари, получени в резултат на практиките, за които се твърди, че са незаконни, настоява Мъск.

От своя страна Алтман казва, че OpenAI приема сериозно своите задължения за безопасност и че технологията трябва да се разработва с голяма предпазливост. Той обаче също така вярва, че тя предлага огромни търговски възможности.

Голяма част от жалбата се базира на твърдения, че съоснователите на OpenAI са се съгласили с Мъск, че AI трябва да бъде контролиран в полза на цялото човечество, за да се избегнат потенциални екзистенциални рискове. Тя разказва няколко драматични епизода от историческото развитие на изкуствения интелект и описва Мъск като често самотен глас в Силициевата долина, предупреждаващ за потенциалните опасности на технологията.

Първият пациент на Neuralink може да управлява курсор чрез мисъл

В случай от 2013 г. Мъск предупреждава Лари Пейдж, тогава главен изпълнителен директор на Google, че AI системите могат да направят човешкия вид „неуместен или дори изчезнал“. Пейдж отговаря, като казва, че Мъск е „специст“ (специзмът е акт на придаване на по-висока морална или етична стойност на един вид пред други).

По-късно Мъск се опитва да попречи на Google да купи лабораторията за изкуствен интелект DeepMind, която сега подпомага усилията на компанията в областта на изкуствения интелект, аргументирайки се с изказване на съоснователя на DeepMind Демис Хасабис, че „бъдещето на изкуствения интелект не трябва да се контролира от Лари Пейдж“, се казва още в жалбата, цитирана от WSJ.

Как Сам Алтман засенчи ефективния алтруизъм, разделящ Силициевата долина

Цитиран е и имейл от 2015 г. от Алтман до Мъск, в който се казва, че „Технологията ще бъде собственост на фондацията и ще се използва „за доброто на света“ и че „безопасността трябва да бъде първостепенно изискване“. Мъск твърди, че ранното му финансиране на OpenAI е зависило от тези обещания.

В делото се казва, че той е допринесъл с повече от 44 милиона долара за OpenAI между 2016 и 2020 г., както и че е платил първоначалните разходи за наем на офис и е отделил значително време, помагайки при ранното наемане на екип.

Съдебният процес добавя към сътресенията около OpenAI, започнали със злополучното отстраняване на борда на Сам Алтман през ноември миналата година. WSJ съобщи тази седмица, че Комисията по ценните книжа и борсите на САЩ разследва дали в този период компанията е подвела своите инвеститори.

OpenAI: Твърденията на Мъск произлизат от съжалението му, че не е част от компанията

Междувременно ръководителите на OpenAI оспориха твърденията на Илон Мъск, като заявиха, че той е разстроен, че вече не е част от стартъпа за изкуствен интелект.

„Вярваме, че претенциите в този иск може да произтичат от съжаленията на Илон, че не участва в компанията днес“, написа главният стратегически директор на OpenAI Джейсън Куон във вътрешно писмо в петък, прегледано от CNBC.

„Дълбоко разочароващо е да видя Илон да предприема това действие срещу компания, за чието основаване е помогнал, особено като се има предвид тясното му сътрудничество с някои от вас, които все още са тук и работят за мисията.“

Куон не оспорва централната роля на Мъск в ранните дни на OpenAI. Според адвокатите на милиардера техният клиент е допринесъл с над 15 милиона долара за OpenAI през 2016 г., което е „повече от всеки друг донор“, и е помогнал на стартъпа да изгради екип от „най-добрите таланти“. На следващата година Мъск дава близо 20 милиона долара на OpenAI. Общо Мъск е инвестирал над 44 милиона долара в OpenAI от 2016 г. до септември 2020 г., според делото.

Коун обаче добавя някои други подробности. Той пише, че Мъск в един момент е посочил, че се нуждае от „пълен първоначален контрол и мажоритарен капитал“ и по-късно е предложил OpenAI да се слее с Tesla.

„Не смятахме, че нито един от двата подхода е подходящ за мисията“, пише Куон. Той подчертава, че OpenAI е независим и продължава да работи „за да гарантира, че AGI е от полза за цялото човечество“.

В същото писмо Алтман нарича Мъск свой герой и казва, че му липсва неговата стара версия. Той посочва, че мисията на компанията продължава.