Селското стопанство е сруктуроопределящa за икономиката и важна за националната сигурност сфера, която не остава встрани от технологичното развитие. Напротив – технологиите помагат на предприемачите в сферата да добиват повече от единица площ, да оптимизират разходите си и да бъдат конкурентноспособни на глобалните пазари.

Технологии като изкуствения интелект, блокчейн и дигиталните близнаци променят облика на агробизнеса в последните години, трасирайки пътя към бъдещето на сектора, но това развитие идва със своите изисквания, предизвикателства и подводни камъни за предприемачите.

Затова и Стопанският факултет на СУ "Св. Климент Охридски" създава магистърската програма „Иновации и дигитална трансформация на агробизнеса“, чиято основна цел е да подготви предприемачите в сектора.

Какво е бъдещето на агробизнеса? Какви умения и знания трябва да имат предприемачите в бранша? Какви са предизвикателствата пред дигитализацията на селското стопанство и какви са предимствата, които технологиите могат да дадат на компаниите в сектора?

Отговорите пред Profit.bg дава проф. д-р Теодора Георгиева, директор на магистърската програма.

Технологиите промениха всички индустрии през последните години. Какво влияние имаше тази своеобразна технологична революция върху сектора на селското стопанство и агробизнеса?

В момента сме свидетели на значителни технологични промени в областта на селското стопанство. Всъщност, агросекторът винаги е вървял ръка за ръка с новите технологии.

Продаваме го, но не го харесваме. Битката на бизнеса с инвазивните видовеВредното въздействие на инвазивните видове струва на икономиките милиарди


В периода 17-19 век механизацията замества ръчния труд в селското стопанство. Това води до значително повишаване на производителността на труда. Създадените в развитите държави нови технологии тогава впоследствие намират приложение в страните от третия свят – процес, който се случва в средата на 20 век и отново е свързан с повишаване на производителността на труда и добива от единица площ.

Тук можем да добавим и ефекта от използването на химически торове и развитието на напоителната инфраструктура, за да стигнем до навлизането на информационните технологии и дигитализацията на редица процеси в наши дни.

Какви предимства дават различните технологии на компаниите в сектора? Въобще възможно ли е в днешно време да съществува агробизнес, без да разчита на тях?

Лицата на агросектора са различни и съществуват заедно. Има малки стопанства, които разчитат изцяло на традиционни методи. Има компании, които се стремят да върнат тези методи, защото ги смятат за по-щадящи за околната среда. Но когато говорим за масово производство, продоволствено осигуряване, износ и конкурентоспособност на страната на световните пазари, тогава няма как да не се разчита на новите технологии.

Такива са глобалните навигационни системи, изкуственият интелект, Интернет на нещата, новите материали, автоматизацията и роботизацията, анализа на големи данни. Тези комплексни технологии позволяват да се предложат конкретни решения, които в практиката могат да намерят множество приложения.

Драстично падат земеделските субсидии за британските ферми след Брекзит Кабинетът на Риши Сунак замени Общата селскостопанска политика на ЕС с т.нар. плащания за обществени блага, които са средно с 22% по-ниски


Предимствата са свързани с по-високата производителност – по-голям добив от единица площ, но също така премерен разход на суровини и материали, ограничено до необходимото използване на химически препарати, което води до подобряване на качеството на продуктите и по-чисти подпочвени води. Не на последно място, технологиите могат да създават контролирана среда за отглеждане на растения и животни, което е важно за оранжерийното производство, например.

Какви умения и знания трябва да притежава един предприемач, решил да се насочи към агробизнеса, за да може да се възползва от тези предимства?

Агробизнесът е един от най-интересните и предизвикателни сектори в наше време. Той се определя като нискотехнологичен – такъв, който не създава нови технологии, разчита на традиционни такива, а продуктите, които произвежда, остават едни и същи десетки и дори стотици години. Но наред с това, той се разглежда като приложно поле на редица съвременни технологии, което означава, че заетите в този сектор трябва да комбинират различни типове знания – както такива за отглеждане на култури и животни, тяхната преработка и т.н., така и да са отворени към новите технологии. Да разбират значението на иновациите, да могат да се развиват в мрежа.

Както никоя компания, колкото и да е голяма, няма как да притежава всички знания по дадена тема, така и нито един човек не може да знае всичко, което му е необходимо. Затова хората трябва да имат готовност да учат, да бъдат креативни и да са отворени към новите неща, защото те са навсякъде около нас.

Електрически и автономни трактори променят земеделиетоЛидерите в селскостопанската техника се насочват към напълно автоматизираните електрически модели


Върху кои от тях акцентирате в ръководената от вас магистърска програма „Иновации и дигитална трансформация на агробизнеса“ към Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Какво включва тази програма?

Успяхме да създадем един модерен набор от дисциплини, който предоставя знания по отношение на съвременните европейски и национални политики в областта на агробизнеса. Това е един от най-регулираните сектори по много причини. Това е много важно на базата на всички динамични промени, които се случват в областта на законодателството.

Сега стартират програмите от настоящия програмен период, които все още са нови за компаниите и земеделските производители. Ние предлагаме знания в тази посока, които са изключително полезни и практически ориентирани, за да могат предприемачите да се ориентират в цялата тази информация.

Имаме и дисциплини, свързани със защитата на интелектуалната собственост. Не всички си дават сметка, но новите сортове растения, породи животни, търговски марки, патенти и полезни модели са едни от най-важните активи за бизнеса. Те трябва да се разглеждат като такива и да се използват пълноценно.

Наред с това покриваме теми, свързани с приложение на иновации и нови технологии, дигитална трансформация, предприемачество, стратегическо управление на сектора, биопроизводство, зелена трансформация. Това са нови посоки, в които се развиват всички сектори, но са особено актуални за агросектора.

Често бизнесът казва, че има пропаст между академичното образование и практическите знания. На какво разчитате, за да запълните тази празнина във вашата програма?

Битката за по-малко хранителни отпадъци се обръща към наукатаМразите презрели ябълки и влажни пържени картофи? Науката може да помогне


В нашата магистърската програма правим много в тази посока. Освен че сме включили представители на академичните среди, наши преподаватели са и представители на самия агробизнес, на НПО сектора в тази област, както и на високотехнологичните компании, които предлагат различни решения.

Учебното съдържание, което те подготвят, е изключитено актуално и следва последните тенденции – дава знания, които са практически ориентирани и съвсем нови.

Наред с това, имаме практика във всяка от дисциплините да каним гост-лектори, които са хора от публичната администрация, финансиращите институции, консултантски и високотехнологични компании, и представят най-новото в сектора, свои разработки, отговарят на въпроси на студентите. В този смисъл те могат не само да чуят най-новите неща в сектра, но и да се запознаят с тези хора, да останат в контакт с тях, така че във всеки един момент това да бъде полезно за техния бизнес.

Магистърската програма вече има една година зад гърба си. Какви са резултатите, отзивите и вашите впечатления от нея?

Ние сме в постоянен контакт с нашите студенти и техните отзиви доказват, че сме на прав път. Не само с набора от дисициплини, които сме избрали, но и с това, че предоставяме практически ориентирано обучение.

Нашите студенти са хора с различно образование и професионална реализация – филолози, журналисти, инженери, академични работници. Но всеки един от тях е свързан по някакъв начин с агробизнеса – производители, служители в държавната администрация, учени в областта на агросектора. Това им дава възможност да общуват много ползотворно, тъй като гледат на агробизнеса от различна гледна точка и научават много един от друг.

Downtown Circle - огромният самодостатъчен пръстен в центъра на ДубайВдъхновяващият проект разклаща традиционните представи за град


Част от нашето обучение е изнесено на място – в конкретна среда, което също е много полезно за тях, защото иначе няма как да се докоснат до реалната атмосфера. Работата в мрежа, сътрудничеството, връзките, които създават, практическата ориентация се оказаха едни от най-важните ни предимства.

Какво е бъдещето на агробизнеса?

Технологичните компании ще продължат да ухажват агросектора, което е голям шанс за него да привлече младите хора. Новите неща, приложението на информационните и комуникационните технологии, са близо до подрастващото поколение и настоящите студенти. Има много млади хора, които са заминали в чужбина, но сега предпочитат да се върнат и независимо от досегашната си кариера решават да продължат да се развиват в агробизнеса. Именно това технологично развитие на сектора предполага този интерес.

Много важно ще бъде в следващите години да се потърсят решения в няколко посоки. На първо място, по-широко разпространение на дигиталните технологии. В момента един конкретен набор от решения се прилага от известен брой земеделски производители, но това далеч не е достатъчно. Необходими са информационни кампании. Хората трябва да разберат, че това е бъдещето на сектора, а технологиите предлагат решения на техните ежедневни проблеми.

Вертикалното земеделие: Решение за повече храни и по-малко емисииСпоред ООН към 2050 г. светът ще се нуждае от 60 на сто повече продоволствие, за да изхрани жителите си


Има и предизвикателства, срещу които трябва да се обединят усилията на правителството, технологичните компании и земеделските производители, включително браншовите асоциации, които ги представляват. Пример за това са правата върху данните. Приложението на технологиите генерира огромен набор от данни. Те са собственост на земеделските производители и това трябва да се гарантира.

Има и редица въпроси, свързани с киберсигурността и мрежовата инфраструктура. Все още има малки населени места, които не разполагат с достъп до интернет и няма осигурена широколентова връзка. Това е абсолютно задължително, когато става въпрос за пренос и бърза обработка на данни.

Така че предстои интересно бъдеще за сектора. Вярвам, че помагаме на нашите студенти да се подготвят за него.

Иван Гайдаров