Индия иска да бъде най-големият производител в Азия, тъй като компаниите се отдалечават от Китай, но първо трябва да намали данъците и да подобри ефективността на веригата си за доставки, ако иска да детронира претенциите на Виетнам.

САЩ следват своята т.нар. „програма за приятелство“, тъй като търговската конкуренция с Китай нараства. В нейните рамки администрацията на Байдън насърчава американските компании да преместят производствените си операции в сферата на електрониката и технологиите извън Китай в по-приятелски настроени страни, особено Виетнам и Индия, когато става дума за Азиатско-тихоокеанския регион.

„И демократите, и републиканците виждат Китай като предизвикателство. Всеки пита изпълнителните директори каква е стратегията им за намаляване на риска от Китай“, казва Мукеш Аги, президент и главен изпълнителен директор на Форума за стратегическо партньорство между САЩ и Индия.

Преднина за Виетнам

Индия и Виетнам са привлекателни производствени алтернативи за чуждестранни инвеститори и компании, отчасти поради ниските разходи за труд. Виетнам обаче е далеч напред с износа за 2023 г., който е на обща стойност 96,99 милиарда долара. За сравнение, този на Индия е 75,65 милиарда долара.

„Виетнам е известен със способността си да произвежда електроника. Индия тепърва навлиза в тази игра, така че това осигурява на Виетнам конкурентно предимство“, смята Самир Кападия, главен изпълнителен директор на India Index и управляващ директор във Vogel Group.

Докато отношенията на Индия със САЩ се стоплиха едва наскоро след държавното посещение на премиера Нарендра Моди в Белия дом през юни, Виетнам има търговска и инвестиционна сделка с Вашингтон от 2007 г. Друго ключово предимство за страната е по-простото устройство в сравнение с Индия, която Аги отбелязва, че има „29 щата и всеки от тях има политика, която може да е различна“.

„Виетнам има надмощие, когато става дума за икономии от мащаба на производството, където това е свързано предимно с ръчен труд“, посочва и Нари Вишванатан, старши директор по стратегията на веригата за доставки в софтуерната компания Coupa. „Сектори, които изискват интензивен ръчен труд и имат ниски маржове на печалба, като например производството на облекло, няма да се преместят към Индия“.

В същото време обаче много американски технологични гиганти все повече поглеждат към южноазиатската страна. Financial Times съобщи през декември, че Apple възнамерява да доставя батериите за iPhone 16 именно от индийски фабрики. Компанията обмисля разширяване на операциите си в страната от 2016 г., когато главният изпълнителен директор Тим Кук се срещна с индийския премиер Нарендра Моди.

Google се очаква да започне производството на телефони Pixel в Индия до края на второто тримесечие.

Данъците върху вноса остават високи

Едно препятствие пред амбициите на Индия да се превърне в производствен център №1 е митото от 10% за внос на информационни и комуникационни технологии. Тази ставка е по-висока от средните мита за внос във Виетнам от около 5%, според Анди Хо, главен инвестиционен директор във VinaCapital.

Индийските данъци върху вноса имаха за цел да защитят местните производители, но намаляването на тези мита ще бъде част от усилията на правителството да привлече чуждестранни компании да произвеждат стоки в страната.

„2024 г. ще бъде година, в която премиерът Моди ще премахне много от тези тарифи, но той ще го направи индустрия по индустрия, а не държава по държава“, посочва Кападия.

През януари например Индия намали данъците върху вноса на някои метални и пластмасови части, използвани в производството на мобилни телефони, от 15% на 10%. Това е от полза за компании като Apple и Dixon Technologies, които произвеждат телефони за Xiaomi, Samsung и Motorola.

„Като се има предвид крепостта на Виетнам в производството на електроника и износа за Съединените щати, там ще видим най-голямо облекчаване в началото, докато Индия се опитва да заеме пазарен дял. Това включва всички видове пластмаси, метални компоненти и механични елементи“, смята Кападия.

Износът на електроника от Индия за САЩ достигна 6,6 милиарда долара между януари и септември миналата година в сравнение с 2,6 милиарда долара за същия период на 2022 г., според публикация в LinkedIn от Панкадж Махиндроо, председател на Индийската асоциация за клетъчни технологии и електроника. Но Хо от VinaCapital предупреждава, че намаляването на вносните мита „не е източник на устойчиво предимство при привличането на преки чуждестранни инвестиции в дългосрочен план“.

„Това, от което чуждестранните инвеститори са склонни да бъдат по-загрижени, са улесненията за правене на бизнес – особено гъвкавостта при наемане и освобождаване на работници – отколкото за данъците и митата. Това е основният източник на дългосрочно предимство на Виетнам пред Индия“, казва Хо пред CNBC.

Ефективността е ключова

Въпреки че Индия иска да бъде развита икономика до 2047 г., инфраструктурата в страната все още липсва, което води до дълги срокове за превоз и доставка.

„Кораб в Сингапур може да бъде разтоварен за осем часа и доставките да бъдат до местоназначението си, но същият кораб в Индия ще бъде задържан с дни в митнически склад“, казва Аги, предупреждавайки, че тези забавяния намаляват привлекателността на южноазиатската държава за чужди компании.

„Китай вероятно е с 10 години пред Индия по отношение на своята инфраструктура, така че страната трябва да работи по-усилено, за да скъси тази дистанция“, добавя той.

Междинният бюджет на Индия предвижда федералното правителство да похарчи 2,55 трилиона рупии (30,7 милиарда долара) за подобряване на железопътната система на страната.

„Индия върви добре по този път на модернизиране на системите в логистиката, за да подобри моделите на веригата за доставки при поискване за вносители и износители, и това се отразява на всички видове нови пътища и пристанища. Мисля, че това ще бъде приоритет пред автоматизацията“, смята Кападия.

Затоплянето на отношенията на Виетнам с Китай

Топлите отношения на Виетнам с Китай обаче предлагат на Индия ключово предимство, подчертава още той:

„Виетнам не може да бъде по-близо до Китай по толкова много различни начини. И мисля, че това ще засегне мениджърите на веригата за доставки и американските корпорации през следващите 10 до 15 години“.

Президентът на Китай Си Дзинпин посети Виетнам само три месеца след президента на САЩ Джо Байдън, подписвайки споразумения в области като инфраструктура, търговия и сигурност.

„Китай и Виетнам постоянно се ръкуват и си разменят медали всеки път, когато се видят“, припомня Кападия. „Мисля, че по-големите играчи ще вземат предвид някои от политическите съображения, свързани с отношенията на Китай с Виетнам. Решенията обаче ще дойдат, след като Индия докаже, че наистина може да се конкурира в производството на електроника“.