Европа е изправена пред нарастващи климатични рискове и не е подготвена за тях, предупреди Европейската агенция за околната среда (ЕАОС) в първата си оценка на риска за блока.

Агенцията добавя, че Старият континент е предразположена към по-чести и по-тежки екстремни метеорологични явления - включително увеличаване на горските пожари, суша, по-необичайни валежи и наводнения - и трябва незабавно да се справи с тях, за да защити своята енергийна, продоволствена сигурност, вода и здраве.

Тези рискове, свързани с климата, "нарастват по-бързо от готовността на обществото ни", категорична е Леена Юла-Мононен, изпълнителен директор на ЕАОС, цитирана от Fast Company.

Докладът идентифицира 36 основни климатични риска за континента, сред които заплахи за екосистемите, икономиките, здравето и хранителните системи, и установява, че повече от половината от тях изискват по-активни действия сега. Осем от тях са класифицирани като такива, които се нуждаят от спешно внимание - запазване на екосистемите, защита на хората от горещините, защита на хората и инфраструктурата от наводнения и горски пожари и осигуряване на средства за помощ при бедствия.

В доклада се посочва също така, че Европа е най-бързо затоплящият се континент в света и от 80-те години на миналия век насам температурата расте два пъти по-бързо от други региони. Топлината е свързана с по-интензивни дъждове и наводнения, а докладът предвижда и намаляване на валежите и по-тежки суши в Южна Европа.

От ЕАОС предупреждават, че без спешни и решителни действия много от идентифицираните в него климатични рискове могат да станат катастрофални. За да се намалят те и да се подобри адаптацията към затоплянето, в доклада се препоръчва ЕС и неговите държави членки да си сътрудничат с регионалните и местните органи.

Докладът е "огромно предупреждение" за континента, смята Манон Дюфур, директор на брюкселския мозъчен тръст за климата E3G, и може да има отражение върху политиката за климата както на европейско, така и на национално равнище. На европейско равнище Дюфур смята, че докладът може да "отвори очите" на европейските лидери, които в момента са съсредоточени най-вече върху въпросите на сигурността, тъй като климатът може да повлияе на икономическата и енергийната сигурност.

„Той трябва да подтикне по-специално финансовите министри да превърнат икономическата и социалната устойчивост в основен приоритет", казва тя и акцентира, че икономическите загуби от горещи вълни и наводнения могат да достигнат 1 трилион евро годишно до края на века.

"Ясно е, че е в наш интерес да се адаптираме към променящите се рискове, които вече не можем да избегнем, включително да се подготвим за по-екстремни явления и изненади, и да избегнем по-нататъшното излизане на ситуацията извън контрол чрез намаляване на парниковите газове", посочва на свой ред Маартен ван Аалст, генерален директор на Кралския метеорологичен институт на Нидерландия.

Свен Хармелинг, ръководител на отдел "Климат" в Climate Action Network Europe, добавя, че Европа "може да направи повече, дори до 2030 г.", за да намали емисиите от изгарянето на въглища, нефт и газ, както и да увеличи инвестициите си за адаптиране към изменението на климата, особено чрез запазване на екосистеми като влажните зони и горите, които могат едновременно да абсорбират въглерод и да действат като естествени бариери срещу екстремни метеорологични условия.

„Всички усилия за намаляване на въздействието на затоплянето трябва да се осъществяват по начин, който осигурява социални и икономически ползи за всички“, казва той.

Силвия Пасторели, активистка на "Грийнпийс" в ЕС за климата, е съгласна с това, добавяйки, че блокът трябва да съсредоточи всички програми за устойчивост, като например модернизиране на домовете за подпомагане на отоплението през зимата и охлаждането през лятото, върху най-уязвимите общности.

"Справедливостта в реакцията е от съществено значение", смята Пасторели.

В доклада все пак се казва, че ЕС и неговите държави членки са постигнали "значителен напредък" в разбирането на климатичните рискове и подготовката за тях. Според Джули Беркманс, експерт на ЕАОС по климатичните рискове, Европа "се е справила добре по отношение на крайбрежните наводнения", тъй като от 60 години насам на континента не е имало катастрофални морски наводнения, а известен напредък е постигнат и в управлението на здравните рискове от горещините и големите речни наводнения. Но са необходими повече действия във всички тези области, "защото рисковете се увеличават бързо".

Пример за това е топлинният стрес за населението, който достигна критични нива, казва Беркманс. Според нея едно от решенията е държавите и градовете да подобрят териториалното си планиране, за да бъдат по-подходящи за бъдещите рискове за здравето от горещините.

Говорителят на Европейската комисия Тим Макфи коментира, че докладът на ЕАОС е "много ясно предупреждение и много ясен призив за действие за това, което предстои".