Технологията за мозъчно-компютърен интерфейс е бързо развиваща се област, но можем ли да си дадем реална представа какво е да живееш с имплант в главата си?

През 2014 г. Иън Бъркхарт поглежда ръката си и си представя как може да затвори длан. За негово учудване, крайникът прави точно това.

За пръв път човек с параплегия (форма на парализа) възвръща способността да движи ръката си само със силата на мисълта, подпомаган от имплант в мозъка, пише Euronews.

"Това беше вълшебният момент. Доказа, че е възможно, че не е научна фантастика", казва Бъркхарт, бивш доброволец в експериментално изследване на мозъчно-компютърен интерфейс.

Тази бързо развиваща се област, доминирана от компании като Synchron и Neuralink на Илон Мъск, има за цел да използва мозъчни импланти и алгоритми за възстановяване на загубената подвижност и комуникативни умения или за лечение на неврологични разстройства, като например епилепсия.

Компанията за мозъчни импланти на Мъск получи разрешение за тестове с хораОт Neuralink смятат, че тяхната технология би могла да лекува заболявания като затлъстяване, аутизъм, депресия и шизофрения

Но животът с мозъчен имплант е уникално преживяване.

След инцидент при гмуркане през 2010 г. Бъркхарт е парализиран от раменете надолу.

"На 19-годишна възраст ми беше много трудно да чувам", разказва той пред AFP чрез видеоконферентна връзка от дома си в Охайо, САЩ.

Когато научава, че американската компания с нестопанска цел Battelle търси доброволци за проучване за възстановяване на движението на ръцете, се включва в него.

Имплантирано му е устройство с размерите на грахово зърно, съдържащо около 100 електрода, в близост до моторната кора – областта на мозъка, която контролира движението.

Устройството записва мозъчната му активност и я предава на компютър, който използва алгоритъм, за да дешифрира точния начин, по който той иска да движи ръката си. След това съобщението е предадено на ръкав с електроди, поставен на дясната му предмишница, който стимулира съответните мускули.

С чип под кожата – какво означава да имаш RFID имплант в тялотоЗасега има ограничени случаи на комерсиално използване на технологията като импланта-ключ за Tesla

Бъркхарт придобива достатъчно умения с ръката си, за да може да свири соло на китара чрез видеоиграта Guitar Hero. След седем години и половина обаче финансирането на изследването секва и през 2021 г. имплантът е изтеглен.

"Беше наистина тъжен за мен момент", признава Бъркхарт, който сега е на 32 години.

Единствената добра новина е, че той все още може да използва технологията в лабораторията по няколко часа седмично.

Хана Галвин не е толкова ентусиазирана от своя опит.

На 22-годишна възраст мечтите ѝ за балетна кариера са разбити от осакатяваща епилепсия. След това тя се възползва от експериментален имплант.

"Бях готова да направя всичко. Видях в това възможност да си върна живота", казва Галвин от Тасмания, която сега е на 35 години, пред AFP.

Електроенцефалограма, която записва електрическата активност, е имплантирана в мозъка ѝ в рамките на експериментално изследване, проведено от американската компания NeuroVista.

Идеята е устройството да я предупреди, ако предстои пристъп. Но след имплантирането му, то продължава е изключено, което кара младата жена да си помисли, че не функционира правилно.

С чип в черепа - как мозъчно-компютърните интерфейси променят хората Проучвания показват, че иновативната технология, разработвана от Neuralink на Мъск, може да доведе до странни ефекти

Оказва се, че не е така.

Галвин е получавала повече от 100 припадъка на ден. Нито тя, нито лекарите ѝ са знаели, че са толкова чести.

Тя се чувства неудобно на обществени места от постоянното мигане и пиукане на устройството.

Има усещането, че "в главата ѝ има някой и това не е тя". "Имах някакъв странен робот в мен и наистина исках да го изтръгна от главата си", разказва жената.

Премахването на импланта й носи огромно облекчение. Самочувствието ѝ обаче е накърнено до такава степен, че вече не иска да излиза от дома си и се налага да приема антидепресанти.

Въпреки че й отнема години да приеме, че конвулсиите й ще й попречат да работи, Хана Галвин твърди, че сега води "щастлив живот", рисува и се занимава с фотография.

Съветва пациентите, които обмислят да си поставят мозъчен имплант, да бъдат "по-предпазливи", отколкото е е подходила тя в собствения си случай.